• Ниската застрахователна култура изигра лоша шега на хората у нас
• Ще отговорят ли българските застрахователни групи на хита на „Кардиф”?

Със задълбочаването на кризата у нас и покрай зачестилите предупреждения, че ни чакат тежка зима и големи съкращения в почти всички отрасли, на дневен ред излязоха застраховките срещу безработица. Предлаганите от „Кардиф” полици за кредитополучатели, които освен стандартните рискове – смърт, трайна и временна загуба на трудоспособност вследствие на злополука или заболяване, покриват и риска „Безработица”, станаха хит на българския пазар през последните месеци. В същото време обаче към класическите застраховки срещу безработица – „Загуба на доход вследствие на безработица”, интерес у нас все още няма. Защо?

Ниската застрахователна култура на българина, от която застрахователите се оплакват през последните 10-15 години, този път изигра лоша шега на потенциалните потребители на застрахователни услуги. Те така и не разбраха, че у нас има дружества, които предлагат застраховки срещу безработица. При това не е задължително да вземеш нов кредит, за да се застраховаш срещу този повишаващ се риск.

Разбира се, идеалното време за сключване на такива полици беше

в началото на кризата

когато тя още не се усещаше сериозно у нас. Тогава застрахователите бяха склонни да скючват застраховки срещу безработица с индивидуални клиенти, при това срещу достъпна премия. Още по-желани бяха корпоративните клиенти, които застраховаха срещу този риск работниците и служителите си. Но тогава интерес към тези полици почти нямаше. Хората бяха забравили за безработицата, а шефовете на предприятия нямаха намерение да съкращават никого и предпочитаха да си „спестят” парите за покриване на този риск.

Като цяло застраховките „Загуба на доход вследствие на безработица” винаги са били сравнително

високорискови

и затова никога не са рекламирани от дружествата, които ги предлагат. Но допреди няколко месеца човек можеше да отиде в избрана от него компания, да попита за такава застрахователна защита и евентуално да се застрахова. Ако се окажеше, че първото избрано дружество не предлага такива застраховки, на втория или третия опит клиентът щеше да попадне на компания, която осигурява застрахователна защита срещу безработица. И след като попълни стандартен въпросник, най-вероятно щеше да получи полица срещу достъпна за него премия.

С напредването на кризата и влошаването на рисковата среда обаче застрахователите

преосмислиха поведението си

при сключването на този вид застраховки. И това е логично. Ако преди година българската икономика се развиваше бурно, фирмите все по-трудно намираха качествени служители и се говореше за внос на работна ръка от чужбина, днес картината е коренно различна. Цели отрасли са на ръба на оцеляването си, вече текат или се очакват големи съкращения на работни места. От гледна точка на застрахователите това означава, че застрахователният риск по полиците срещу безработица се е увеличил няколко пъти в рамките на една година и продължава да се повишава. А това неминуемо рефлектира върху премията, която би трябвало да бъде събирана по тези застраховки, за да не се окажат те много губещи за предлагащите ги дружества. Така застраховките срещу безработица на практика вече са непродаваеми – изчислената по правилата на застраховането премия по тях е

непосилна за потенциалните им потребители

Именно затова застрахователите са изключително внимателни при запитвания за тези застраховки. Ако има някакъв реален шанс такава полица все още да бъде сключена, то тя вероятно би била групова, при това за предприятие сравнително незасегнато от кризата.

По доста по-различен начин стоят нещата при застраховането на кредитополучатели срещу безработица. При тях съвкупността от застраховани е голяма, което сериозно намалява средния риск по тези полици. Освен това при застрахователно събитие по тях застрахователят покрива само вноската по кредита за определен период от време, а не целия изгубен доход на застрахования. Тези съществени различия

правят полиците за кредитополучателите изгодни

и за клиентите, и за застрахователя. Затова и тези застраховки станаха хит на нашия пазар през последните месеци, въпреки че се предлагат у нас от „Кардиф” вече две години.

Логичен е въпросът защо никой български застраховател не „изкопира” този атрактивен и нов за България продукт толкова дълго време. Причината трябва да бъде търсена в нашето законодателство. То задължава регистрираните у нас застрахователи да имат отделни дружества за общото и за животозастраховането. А „хитовият” продукт съдържа

елементи и от двата вида застраховане

Рискът „Безработица” се покрива от общозастрахователните дружества, а рисковете смърт, трайна и временна загуба на трудоспособност вследствие на заболяване – от животозастрахователните. Голямото „предимство” на „Кардиф” в случая е, че не е регистриран у нас застраховател, а предлага услугите си по линия на правото за свободно предлагане на стоки и услуги в рамките на Европейския съюз. Така компанията има право да покрива общо и животозастрахователни рискове с една полица и се възползва от него.

Това обаче едва ли означава, че регистрираните у нас застрахователи са поставени в неравностойно положение. При добро желание те биха могли да създадат подобни комбинирани продукти, предлагани съвместно от общозастрахователното и животозастрахователното дружество на дадена застрахователна група. Защо още не са го направили? Вероятно защото интересът към продукта на „Кардиф” се увеличи наскоро – след като започнаха масови съкращения в много отрасли и се заговори за увеличаване на безработицата в България през следващите месеци. Което означава, че все още не е късно да се появят подобни комбинирани продукти, предлагани от регистрирани у нас застрахователни групи. А появят ли се, те имат шанс да „завземат пазара”. Публична тайна е, че всяка банка у нас работи само или приоритетно с определена застрахователна група. Освен това застраховката на „Кардиф” не може да бъде сключвана за стари кредити, освен ако те не бъдат предоговорени. Същото условие би важало и за евентуалните бъдещи комбинирани застрахователни продукти за кредитополучатели. С тази разлика, че кредитополучателите на огромните кредитни портфейли на банките у нас вече са застраховани основно в български застрахователни групи. Ако те предложат нов комбиниран продукт за кредитополучатели има вероятност голяма част от старите кредити да бъдат предоговорени и за тях да бъде сключена новата комбинирана застраховка. Още повече че се очаква намаляване на лихвите по кредитите като цяло, което би провокирало вече получилите заем хора да настояват за предоговаряне на кредита си.

Темата разработи  Йоанна Стефанова в-к "Застраховател прес" бр.18